ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЪЕДИНЕНИЕТО!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЪЕДИНЕНИЕТО!

В своето официално слово по повод Съединението на България (6 септември), произнесено в Бургас пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк, Сливенският митрополит Арсений отправи силни и вдъхновяващи послания към съвременните българи. Публикуваме го с пожелания за здраве, успехи и повече вяра в силата на духа. 

 

СЛОВО НА МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ

ПО СЛУЧАЙ 6 СЕПТЕМВРИ – ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ПРЕД ПАМЕТНЙКА НА 24-ТЙ ЧЕРНОМОРСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК В БУРГАС, 2026 г.

 

В деня на Съединението на славната ни България сърцата ни се изпълват с радост и вълнение при спомена за това велико родолюбиво дело. 

Преди 141 години, с Божия помощ, нашите предшественици, обединени от вярата, надеждата и любовта към Отечеството, съединиха разделените по територия, но не и по дух части на единния български народ и дадоха на света незабравим пример за народна воля, смелост и родолюбие. 

Особено славни остават дните на Съединението и последвалата Сръбско-българска война, когато българският войник с безпримерна храброст, мъжество и себеотрицание защити честта и правото на своя народ да бъде единен. При Сливница България показа, че силата на един народ не се измерва само с неговото богатство и численост, а преди всичко с неговия дух и готовността му да отстоява справедливата кауза с цената на най-скъпото – живота. 

Съединението е не само велик исторически акт. То е нравствен завет. То бе постигнато с вяра, воля, смелост и единство, а защитата му бе заплатена с кръвта и живота на достойни български синове. 

Пред техния подвиг свеждаме глави с благодарност и преклонение. 

Тяхната саможертва ни напомня, че свободата, единството и независимостта не са даденост. Те са свещено наследство, което всяко поколение е призвано да пази и предава достойно на идните. 

И затова днес трябва да бъдат тук не само институциите, но и нашите деца, учениците и младите хора на България. Те трябва да видят, че думите „родина“, „чест“, „дълг“, „мъжество“, „вяра“ и „саможертва“ не са празни думи от учебниците по история, а живи ценности. 

Защото какъв пример даваме на младото поколение? - Живеем във време, в което все по-често се продава не характер, а образ. Виждаме живот на кредит, красота по каталог, лукс на изплащане, хора, превърнали се в реплики на чужди образи и чужд живот. 

Свикваме да притежаваме все повече от външното, а губим от вътрешното. Губим честността. Губим уважението. Губим чувството за дълг. Губим усещането, че човекът не е просто образ, а личност с душа, съвест и отговорност – пред Бога, пред ближния и пред Отечеството. 

На фона на агресията, страха, духовната безпътица и апатията ние сме призвани да покажем друг пример – примера на българския дух. Примера на онези, които не питаха какво ще получат от България, а какво могат да дадат на България. Които не поставиха личното над общото, страха над дълга и удобството над Отечеството. 

Това е отговорност на всички нас. 

Ако искаме децата ни да бъдат смели, трябва да им покажем какво означава смелост. Ако искаме да бъдат достойни – трябва да им покажем достойнство. Ако искаме да обичат България – трябва самите ние да живеем така, че тази любов да има смисъл. 

Днес сякаш заветните думи „Съединението прави силата“ твърде често остават само като надпис върху сградата на Народното събрание. А те трябва да бъдат жив принцип на нашия обществен живот. 

Защото вместо духа на Съединението все по-често виждаме духа на разделението. Разделяме се по политически убеждения, интереси и различия и все по-трудно виждаме човека срещу себе си като свои ближен. 

А когато един народ престане да вижда в другия човек свои ближен, той започва да губи не само единството си, но и самия себе си. 

Затова думите на св. апостол Павел звучат особено силно и днес: „да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10). 

А Господ Исус Христос се моли: „да бъдат всички едно“ (Йоан 17:21). Това единство не означава всички да мислим еднакво. Означава да не позволяваме различията помежду ни да бъдат по-силни от онова, което ни обединява. Да можем да бъдем различни, но да останем народ. Да пазим достойнството си, без да губим чувството за общност. 

Защото думите на Спасителя са непреходни: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява“ (Мат. 12:25). 

Затова днес нека се запитаме: Живеем ли в духа на Съединението? Пазим ли онова, което нашите предци извоюваха с цената на живота си? Даваме ли на децата си пример, достоен за техния подвиг? 

Нашите предшественици не постигнаха Съединението чрез страх, безразличие и противопоставяне. Те го постигнаха чрез вяра, решителност, единство, саможертва и любов към България. 

А българският войник при Сливница доказа, че когато един народ е обединен около справедлива кауза, когато зад него стоят вярата, дългът и любовта към Отечеството, тогава и привидно невъзможното може да стане възможно. 

Ето защо подвигът на българския войник не трябва да остане само в миналото. Той трябва да бъде жив урок за настоящето. 

И днес България има нужда не просто от силни хора, а от силни характери. Не просто от образовани хора, а от отговорни личности. Не от хора, които само говорят за България, а от хора, които всекидневно живеят така, че България да бъде по-добра. 

Нека нашите деца познават не само героите на социалните мрежи, а и героите на българската история. 

Нека знаят, че истинската сила е да владееш себе си. Че истинското мъжество не е в агресията, а в способността да защитаваш и да бъдеш честен. Че истинската свобода е да имаш силата да постъпиш правилно, дори когато е трудно. 

И че любовта към Отечеството не е лозунг, а отговорност. 

Нека пред очите ни стоят онези достойни български воини, които с кръвта си защитиха Съединението. Нека техният подвиг бъде не само спомен от 1885 година, а жив призив към доблест, вярност, отговорност и любов към България. 

И днес, повече от всякога, имаме нужда от единение – не около личности, партии или временни интереси, а около онези ценности, които правят един народ народ: вярата, свободата, достойнството, честта, взаимното уважение и любовта към Отечеството.

Нека изкореним духа на разединението от общественото ни съзнание. Нека не позволяваме различията помежду ни да бъдат по-силни от онова, което ни обединява. 

И като имаме пред очи примера на нашите предшественици, нека и ние – с вяра, надежда и любов – да градим своята България като държава на духа. 

Нека Всеподателят Господ Исус Христос пази българския народ, да дарува мир на Отечеството ни и разум, сила и мъдрост на всички, от които зависи неговото бъдеще. 

Вечна памет на героите, отдали живота си за България!

Да пазим тяхното свято дело и да бъдем достойни наследници на техния подвиг! 

Бог да пази България!